Здравословни и безопасни условия на труд ...

Организирането и регулирането на трудовите отношения се осъществява посредством своеобразна система от правила и институции. Основни източници на трудовото право са нормативните актове. Тяхната степен на правна сила е различна и зависи от издаващите ги органи.

Конституцията на Република България е върховният закон в държавата, който урежда цялостно обществените отношения и държавното устройство. С нейните разпоредби трябва да се съобразяват и на тях трябва да съответстват останалите закони и подзаконови нормативни актове. В Конституцията се съдържат някои основополагащи за трудовото правоотношение норми, като:

- право на труд и създаване на условия за осъществяването му благодарение на държавата;

- право на свободно избиране на професия и месторабота;

- право на безопасни трудови условия;

- право на минимално работно възнаграждение;

- право на отпуск и почивка;

- закрила на жените, ползващи майчинство и хората с определено физическо или психическо увреждане;

- право на сдружение на работещите и техните работодатели.

Законите са основен източник на трудовото право. Те се приемат от Народното събрание. Кодексът на труда и Законът за уреждане на колективните трудови спорове определят общата уредба и естеството на трудовите правоотношения. Законът за здравословни и безопасни условия на труд урежда правата и задълженията на държавата, работодателите, работещите, представителите на работещите по безопасност и здраве при работа, на лицата, които за своя сметка работят сами или в съдружие, и на други организации и юридически лица за осигуряване на здравословни и безопасни условия на труд.

КОДЕКС НА ТРУДА

Урежда трудовите отношения между работника или служителя и работодателя, както и други отношения, непосредствено свързани с тях.

Някои от въпросите застъпени в Кодекса на труда са:

• трудови договори

• възникване и изменение на трудовото правоотношение

• работно време и почивки

• трудова дисциплина

• имуществена отговорност и други видове обезщетения

• трудово възнаграждение

• здравословни и безопасни условия на труд

• прекратяване на трудовото правоотношение

КОДЕКС ЗА СОЦИАЛНО ОСИГУРЯВАНЕ – в него нормативно се урежда държавното обществено осигуряване за трудова злопулука и професионална болест, както и реда за тяхното обявяване.

ЗАКОН ЗА ОСИГУРЯВАНЕ НА ЗДРАВОСЛОВНИ И БЕЗОПАСНИ УСЛОВИЯ НА ТРУД. С този закон се уреждат правата и задълженията на държавата, работодателите, работещите, представителите на работещите по безопасност и здраве при работа.

Някои от въпросите застъпени в закона:

• общи изисквания и задължения за осигуряване на здравословни и безопасни условия на труд

• организация и управление на дейността

• фонд "условия на труд"

• икономически форми за подобряване на условията на труда

• контрол и административнонаказателна отговорност

Този закон въвежда общи принципи за превенция и мерки за стимулиране подобренията на безопасността и здравето на работещите за:

1. превенция на професионалните рискове;

2. защита на безопасността и здравето;

3. отстраняване на рисковете и причините за трудовия травматизъм и професионалната заболеваемост;

4. информиране, консултации, обучение;

5. балансирано участие.

Подзаконовите нормативни актове, съставяни и приемани от Министерския съвет, свързани с нормативната уредба на здравословните и безопасни условия на труд, са: Постановления на министерския съвет (ПМС), правилници, наредби (напр. Наредба № 7 от 23.09.1999 г. За минималните изисквания за здравословни и безопасни условия на труд на работните места и при използване на работното оборудване, Наредба за работното време, почивките и отпуските, Постановление № 87 на МС от 12.03.1997 г. За създаване на органи по разработването и осъществяването на политиката за осигуряване на безопасни и здравословни условия на труд и др.)

Министрите съставят правилниците, наредбите с техни инструкции и заповеди. В Кодекса на труда и Закона за здравословни и безопасни условия на труд се упоменава в правомощието на кой министър е да издава тези актове. Най-често това са министрите на труда и социалната политика и здравеопазването.

Недържавни източници на трудово право също се предвиждат и уреждат в закон. Те осигуряват възможности за "дорегулация" и "саморегулация" на трудовите правоотношения. Такива видове източници са: колективният трудов договор, вътрешните актове на работодателя, актовете на общото събрание на работниците и служителите.